John 6

1С лед това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.

2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.

3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.

4 ^a И приближаваше Пасха, празникът иудейски.

5 ^b А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?

6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.

7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.

8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:

9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?

10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.

11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.

12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.

13 ^c И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.

14 ^d Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.

15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.

16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето

17 ^e и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.

18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.

19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.

20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!

21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.

22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.

23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.

24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.

25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?

26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 ^f Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.

28 Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?

29 ^g Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.

30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?

31 ^h Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.

32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

34 А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.

35 ⁱ Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.

37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;

38 ^j защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

39 ^k А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.

41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.

42 ^l И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 ^m У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.

46 ⁿ Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 ^o Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;

50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.

51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.

52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?

53 ^p А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.

54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.

56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.

58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.

59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.

60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?

61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?

62 ^q Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?

63 ^r Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.

64 ^s Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.

65 ^t И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.

66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.

67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,

69 ^u и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

70 ^v Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.

71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.